лаладжия

Речник на българския език

ла̀ладжия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. ла̀ладжии, м. Човек, който много говори; празен дърдорко.

Грешни изписвания (11)

  • лаладжеа
  • лаладжеъ
  • лаладжея
  • лаладжиа
  • лаладжиъ
  • лалъджеа
  • лалъджеъ
  • лалъджея
  • лалъджиа
  • лалъджиъ
  • лалъджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-ла-джия
непълен член ла-ла-джи-я-та
пълен член ла-ла-джи-я-та
мн.ч. ла-ла-джии
членувано ла-ла-джи-и-те
бройна форма ла-ла-джии
звателна форма ла-ла-джи-йо