комик

Речник на българския език

комѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. комѝци, м.
1. Артист, който умее да изпълнява роли в комедия. Чарли Чаплин е велик комик.
2. Разг. Човек, който умее да разсмива, да забавлява другите; шегаджия. Родѐн комик.

Грешни изписвания (1)

  • кумик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-мик
непълен член ко-ми-ка
пълен член ко-ми-кът
мн.ч. ко-ми-ци
членувано ко-ми-ци-те
бройна форма ко-ми-ци
звателна форма ко-ми-ко