1.
дух
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
духъ̀т, духа̀, мн. ду̀хове и духовѐ, (два) ду̀ха, м.
1. Само ед. Съзнание, мислене, психически способности.
2. Вътрешна, нравствена, волева сила на човек. Имам силен дух. Духовете са разбудени.
3. Само ед. Нематериално начало при сътворението, което след смъртта напуска тялото.
4. В митологичните представи — нематериален образ на покойник. Из къщата бродят духове.
5. Прен. Само ед. Съдържание, истински смисъл на нещо. В духа на промените.
6. Прен. Само ед. Вътрешни взаимоотношения в колектив и изграденото в зависимост от тях настроение. В кабинета витаеше дух на нетърпимост.
• Предавам богу дух. — Умирам.
1. Само ед. Съзнание, мислене, психически способности.
2. Вътрешна, нравствена, волева сила на човек. Имам силен дух. Духовете са разбудени.
3. Само ед. Нематериално начало при сътворението, което след смъртта напуска тялото.
4. В митологичните представи — нематериален образ на покойник. Из къщата бродят духове.
5. Прен. Само ед. Съдържание, истински смисъл на нещо. В духа на промените.
6. Прен. Само ед. Вътрешни взаимоотношения в колектив и изграденото в зависимост от тях настроение. В кабинета витаеше дух на нетърпимост.
• Предавам богу дух. — Умирам.
Синоними
2. дух — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.
дух е производна форма на дуя (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).