воля

Речник на българския език

во̀ля — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Способност на човека да осъществява своите желания, целите, които си е поставил. Имам воля. Липсва ми воля.
2. Стремеж, желание. Воля за победа. Воля на избирателите.
• На воля. — На свобода. Пусни птичето на воля. Растат на воля.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • волъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-ля
членувано во-ля-та
мн.ч. во-ли
членувано во-ли-те
звателна форма —

Връзки