самоконтрол

Речник на българския език

самоконтро̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Контрол над собствените си чувства и поведение. Самоконтрол над чувствата си.
2. Взаимен контрол в група от хора.

Грешни изписвания (7)

  • самокунтрол
  • самуконтрол
  • самукунтрол
  • съмоконтрол
  • съмокунтрол
  • съмуконтрол
  • съмукунтрол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-кон-т-рол
непълен член са-мо-кон-т-ро-ла
пълен член са-мо-кон-т-ро-лът
мн.ч. са-мо-кон-т-ро-ли
членувано са-мо-кон-т-ро-ли-те
бройна форма са-мо-кон-т-ро-ла
звателна форма