твърдост

Речник на българския език

твъ̀рдост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

вж. твърд

Грешни изписвания (3)

  • твърдуст
  • твърдос
  • твърдус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. твър-дост
членувано твър-дост-та
мн.ч. твър-дос-ти
членувано твър-дос-ти-те
звателна форма