стабилитет

Речник на българския език

стабилитѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • стабелетет
  • стабелитет
  • стабилетет
  • стъбелетет
  • стъбелитет
  • стъбилетет
  • стъбилитет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-би-ли-тет
непълен член ста-би-ли-те-та
пълен член ста-би-ли-те-тът
мн.ч. ста-би-ли-те-ти
членувано ста-би-ли-те-ти-те
бройна форма ста-би-ли-те-та
звателна форма