твърдина

Речник на българския език

твърдина̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. твърдинѝ, ж.
1. Само ед. Качество на твърд (в 1 и 2 знач.); твърдост. Голяма твърдина.
2. Остар. Крепост.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • твардена
  • тварденъ
  • твардина
  • твардинъ
  • твърдена
  • твърденъ
  • твърдинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. твър-ди-на
членувано твър-ди-на-та
мн.ч. твър-ди-ни
членувано твър-ди-ни-те
звателна форма —

Връзки