търпение

Речник на българския език

търпѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Способност да се търпи. Имайте малко търпение. Губя търпение.
2. Настойчивост, упоритост при работа. С търпение и труд всичко се постига.
Преливам/прелея чашата на търпението. — Ставам причина нещо да не може вече да се понася. Тази обида преля чашата на търпението.

Грешни изписвания (1)

  • тарпение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тър-пе-ние
членувано тър-пе-ни-е-то
мн.ч. тър-пе-ния
членувано тър-пе-ни-я-та