търпеж

Речник на българския език

търпеж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • търпеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тър-пеж
непълен член тър-пе-жа
пълен член тър-пе-жът
мн.ч. тър-пе-жи
членувано тър-пе-жи-те
бройна форма тър-пе-жа
звателна форма