благост

Речник на българския език

бла̀гост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

вж. благ

Грешни изписвания (3)

  • благуст
  • благос
  • благус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-гост
членувано бла-гост-та
мн.ч. бла-гос-ти
членувано бла-гос-ти-те
звателна форма