призрак

Речник на българския език

прѝзрак съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. призраци, (два) призрака, м. Образ на мъртвец или др. , който ни се привижда; привидение, фантом. В замъка има призраци.

Грешни изписвания (1)

  • призрък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. приз-рак
непълен член приз-ра-ка
пълен член приз-ра-кът
мн.ч. приз-ра-ци
членувано приз-ра-ци-те
бройна форма приз-ра-ка
звателна форма