таласъм

Речник на българския език

таласъ̀м съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. таласъ̀ми, (два) таласъ̀ма, м.
1. В традиционните суеверни представи — зъл нощен дух, който приема различна, обикн. чудовищна форма; привидение.
2. Прен. Пренебр. Човек, който не може да спи нощем и се разхожда.

Грешни изписвания (3)

  • талъсъм
  • тъласъм
  • тълъсъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ла-съм
непълен член та-ла-съ-ма
пълен член та-ла-съ-мът
мн.ч. та-ла-съ-ми
членувано та-ла-съ-ми-те
бройна форма та-ла-съ-ми
звателна форма та-ла-съ-ме