двойник

Речник на българския език

1. дво̀йник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. дво̀йници, м. Човек или предмет, който има пълно сходство с друг. Конкурс за двойници на Елвис Пресли. Тази гъба има отровен двойник.

Грешни изписвания (1)

  • двойнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. двой-ник
непълен член двой-ни-ка
пълен член двой-ни-кът
мн.ч. двой-ни-ци
членувано двой-ни-ци-те
бройна форма двой-ни-ка
звателна форма

2. дво̀йник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. дво̀йници, м. Човек или предмет, който има пълно сходство с друг. Конкурс за двойници на Елвис Пресли. Тази гъба има отровен двойник.

Грешни изписвания (1)

  • двойнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. двой-ник
непълен член двой-ни-ка
пълен член двой-ни-кът
мн.ч. двой-ни-ци
членувано двой-ни-ци-те
бройна форма двой-ни-ци
звателна форма двой-ни-ко