сянка

мн. сѐнки, ж.
1. Пространство, което не е осветено пряко от слънчева или друга светлина. Беше горещо и всички търсеха сянка.
2. Очертание на предмет върху повърхност, образувано при осветяването му. Театър на сенките. Сянката му ставаше все по-дълга при залеза на слънцето.
3. Неясно очертание; силует. Покрай прозореца се плъзна сянка.
4. Обикн. мн. Тъмни петна под очите на човек поради умора, недоспиване или заболяване.
5. Прен. Леко отражение на чувство върху лицето на човек. Сянка на недоволство се плъзна по лицето му и изчезна.
6. Едва забележим признак, следа. Няма и сянка от съмнение.
7. В козметиката — вещество, което се поставя около очите за коригиране на някои особености или за красота. Перлени сенки. Сенките се нанасят внимателно с малка четка.
• Боя се и от сянката си. — Много съм страхлив.
• Дебела сянка. — Място, където може да се седи без работа.
• Оставам/остана в сянка. — Недооценяван съм.
• Стоя в сянка. — Не се издавам, че съм извършил нещо.