изображение

Речник на българския език

изображѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. изображѐния, ср.
1. Огледално отражение на образ. Видя изображението си в огледалото.
2. Художествено пресътворен образ, събитие. Картини с изображения на голи жени. Изображение на живота.

Грешни изписвания (7)

  • езображение
  • езобръжение
  • езубражение
  • езубръжение
  • изобръжение
  • изубражение
  • изубръжение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изоб-ра-же-ние
членувано изоб-ра-же-ни-е-то
мн.ч. изоб-ра-же-ния
членувано изоб-ра-же-ни-я-та