икона

Речник на българския език

ико̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ико̀ни, ж. Картина на дъска или друга плоскост, която изобразява със специфичен стил библейски образ или сюжет и е обект на религиозно поклонение. В църквата имаше ценни икони на стари майстори.
прил. ико̀нен, ико̀нна, ико̀нно, мн. ико̀нни.

Грешни изписвания (3)

  • екона
  • еконъ
  • иконъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ико-на
членувано ико-на-та
мн.ч. ико-ни
членувано ико-ни-те
звателна форма