мрак

Речник на българския език

мрак — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

мра̀кът, мра̀ка, само ед., м. Отсъствие на светлина; тъмнина. Нощен мрак.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мрак
непълен член мра-ка
пълен член мра-кът
мн.ч. мра-ко-ве
членувано мра-ко-ве-те
бройна форма мра-ка
звателна форма —

Връзки