мираж

Речник на българския език

мира̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мира̀жи, (два) мира̀жа, м.
1. Оптическо явление (обикновено в пустинята), състоящо се в поява на хоризонта на лъжливи изображения на предмети, които са зад хоризонта.
2. Прен. Измама, илюзия. Близката победа се оказа мираж.
прил. мира̀жен, мира̀жна, мира̀жно, мн. мира̀жни.

Грешни изписвания (2)

  • мераш
  • мираш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-раж
непълен член ми-ра-жа
пълен член ми-ра-жът
мн.ч. ми-ра-жи
членувано ми-ра-жи-те
бройна форма ми-ра-жа
звателна форма