химера

Речник на българския език

химѐра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. химѐри, ж. Нещо нереално, непостижимо, измислено; блян, мечта, мираж, утопия, илюзия. Празни химери.
прил. химѐрен, химѐрна, химѐрно, мн. химѐрни.
прил. химерѝчен, химерѝчна, химерѝчно, мн. химерѝчни.

Грешни изписвания (3)

  • хемера
  • хемеръ
  • химеръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-ме-ра
членувано хи-ме-ра-та
мн.ч. хи-ме-ри
членувано хи-ме-ри-те
звателна форма