блян

Речник на българския език

блян съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бля̀нът, бля̀на, мн. бля̀нове, (два) бля̀на, м. Обикн. в поезията — мислен образ на нещо, създадено от въображението, което е силно желано; мечта, надежда, копнеж.

Грешни изписвания (1)

  • блън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. блян
непълен член бля-на
пълен член бля-нът
мн.ч. бля-но-ве
членувано бля-но-ве-те
бройна форма бля-на
звателна форма