самоизмама

Речник на българския език

самоизма̀ма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • самоезмама
  • самоезмамъ
  • самоизмамъ
  • самуезмама
  • самуезмамъ
  • самуизмама
  • самуизмамъ
  • съмоезмама
  • съмоезмамъ
  • съмоизмама
  • съмоизмамъ
  • съмуезмама
  • съмуезмамъ
  • съмуизмама
  • съмуизмамъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-из-ма-ма
членувано са-мо-из-ма-ма-та
мн.ч. са-мо-из-ма-ми
членувано са-мо-из-ма-ми-те
звателна форма