самоизмамите

Речник на българския език

1. самоизмамите — мн. ч. членувано

самоизмамите е производна форма на самоизмама (мн. ч. членувано).

2. самоизмамите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

самоизмамите е производна форма на самоизмамя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).