самоизмами

Речник на българския език

1. самоизмами — мн. ч.

самоизмами е производна форма на самоизмама (мн. ч.).

2. самоизмами — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоизмами е производна форма на самоизмамя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. самоизмами — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоизмами е производна форма на самоизмамя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. самоизмами — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоизмами е производна форма на самоизмамя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. самоизмами — повелително наклонение, ед. ч.

самоизмами е производна форма на самоизмамя (повелително наклонение, ед. ч.).