въодушевление

Речник на българския език

въодушевлѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Душевен подем, повдигнато настроение за дейност; ентусиазъм. Работя с въодушевление.

Грешни изписвания (15)

  • ваодошевление
  • ваодошивление
  • ваодушевление
  • ваодушивление
  • ваудошевление
  • ваудошивление
  • ваудушевление
  • ваудушивление
  • въодошевление
  • въодошивление
  • въодушивление
  • въудошевление
  • въудошивление
  • въудушевление
  • въудушивление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въ-о-ду-шев-ле-ние
членувано въ-о-ду-шев-ле-ни-е-то
мн.ч. въ-о-ду-шев-ле-ния
членувано въ-о-ду-шев-ле-ни-я-та