оживление

Речник на българския език

оживлѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Положение на раздвижване, усилено движение, оживеност; въодушевление, възбуда. Празнично оживление.

Грешни изписвания (3)

  • ожевление
  • ужевление
  • уживление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ожив-ле-ние
членувано ожив-ле-ни-е-то
мн.ч. ожив-ле-ния
членувано ожив-ле-ни-я-та