напрежение

Речник на българския език

напрежѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. напрежѐния, ср.
1. Напрегната дейност. Мускулно напрежение. Вътрешно напрежение.
2. Спец. Величина, която характеризира работата на електрическите сили при преместване на заряди. Високо напрежение.

Грешни изписвания (3)

  • наприжение
  • нъпрежение
  • нъприжение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нап-ре-же-ние
членувано нап-ре-же-ни-е-то
мн.ч. нап-ре-же-ния
членувано нап-ре-же-ни-я-та