патос

Речник на българския език

па̀тос съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Страстно въодушевление, подем, ентусиазъм.
прил. па̀тосен, па̀тосна, па̀тосно, мн. па̀тосни.

Грешни изписвания (1)

  • патус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-тос
непълен член па-то-са
пълен член па-то-сът
мн.ч. па-то-си
членувано па-то-си-те
бройна форма па-то-са
звателна форма