увлечение

Речник на българския език

увлечѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. увлечѐния, ср.
1. Обикновено кратковременна страст, въодушевление. Увлечение по религията. Младежки увлечения.
2. Обикновено краткотрайно влюбване. Склонен е на кратки увлечения.
3. Въодушевление, желание, ентусиазъм при извършване на нещо. Пиша с увлечение.

Грешни изписвания (3)

  • овлечение
  • овличение
  • увличение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ув-ле-че-ние
членувано ув-ле-че-ни-е-то
мн.ч. ув-ле-че-ния
членувано ув-ле-че-ни-я-та