порив

Речник на българския език

по̀рив — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. по̀риви, (два) по̀рива, м.
1. Внезапна проява на чувство, желание; стремеж, устрем. Благороден порив.
2. Внезапно усилване на вятъра; напън, напор.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • порев
  • пореф
  • пориф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-рив
непълен член по-ри-ва
пълен член по-ри-вът
мн.ч. по-ри-ви
членувано по-ри-ви-те
бройна форма по-ри-ва
звателна форма —

Връзки