инстинкт

Речник на българския език

инстѝнкт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. инстѝнкти, (два) инстѝнкта, м.
1. Вродена способност у човека и животните да извършват несъзнателно целесъобразни действия. Инстинкт за дъвкане.
2. Подсъзнателно, вътрешно чувство.
прил. инстинктѝвен, инстинктѝвна, инстинктѝвно, мн. инстинктѝвни.

Грешни изписвания (1)

  • енстинкт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-с-тинкт
непълен член ин-с-тин-к-та
пълен член ин-с-тин-к-тът
мн.ч. ин-с-тин-к-ти
членувано ин-с-тин-к-ти-те
бройна форма ин-с-тин-к-та
звателна форма