интуиция

Речник на българския език

интуѝция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Усет, способност за несъзнателно проникване в същността на явленията; прозрение. Вярвам на интуицията си. Разбирам по интуиция. Женска интуиция.

Грешни изписвания (11)

  • интоицеа
  • интоицеъ
  • интоицея
  • интоициа
  • интоициъ
  • интоиция
  • интуицеа
  • интуицеъ
  • интуицея
  • интуициа
  • интуициъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ту-и-ция
членувано ин-ту-и-ци-я-та
мн.ч. ин-ту-и-ции
членувано ин-ту-и-ци-и-те
звателна форма