изблик

Речник на българския език

ѝзблик съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. ѝзблици, (два) ѝзблика, м.
1. Само ед. За течност — избликване.
2. Спонтанна проява на силни чувства. В изблик на плач. В изблик на гняв.

Грешни изписвания (1)

  • изблек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-б-лик
непълен член из-б-ли-ка
пълен член из-б-ли-кът
мн.ч. из-б-ли-ци
членувано из-б-ли-ци-те
бройна форма из-б-ли-ка
звателна форма