избухване

Речник на българския език

избу̀хване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • избуфане
  • избуфъне
  • избухвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-бух-ва-не
членувано из-бух-ва-не-то
мн.ч. из-бух-ва-ния
членувано из-бух-ва-ни-я-та