взрив
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
взривъ̀т, взрива̀, мн. взрѝвове, (два) взрѝва, м.
1. Избухване, експлозия.
2. Избухливо вещество.
3. Прен. С предлога от. Внезапна силна и шумна проява, предизвикана от някакво чувство. Взрив от ръкопляскания. Взрив от възмущение.
прил. взрѝвен, взрѝвна, взрѝвно, мн. взрѝвни (в 1 и 2 знач.). Взривно вещество.
1. Избухване, експлозия.
2. Избухливо вещество.
3. Прен. С предлога от. Внезапна силна и шумна проява, предизвикана от някакво чувство. Взрив от ръкопляскания. Взрив от възмущение.
прил. взрѝвен, взрѝвна, взрѝвно, мн. взрѝвни (в 1 и 2 знач.). Взривно вещество.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- взриф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | взрив | |
|---|---|---|
| непълен член | взри-ва | |
| пълен член | взри-вът | |
| мн.ч. | взри-во-ве | |
| членувано | взри-во-ве-те | |
| бройна форма | взри-ва | |
| звателна форма | — | |