изстрел

Речник на българския език

ѝзстрел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ѝзстрели, (два) ѝзстрела, м.
1. Изхвърляне на заряд от огнестрелно оръжие.
2. Гърмежът при стрелба с огнестрелно оръжие. Чу се изстрел.

Грешни изписвания (4)

  • изстрил
  • истрел
  • истрил
  • изтрел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-стрел
непълен член из-стре-ла
пълен член из-стре-лът
мн.ч. из-стре-ли
членувано из-стре-ли-те
бройна форма из-стре-ла
звателна форма