стрелба̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. стрелбѝ, ж.
1. Само ед. Стреляне.
2. Звук, по който се разбира, че се стреля с огнестрелно оръжие. Зад хълма се чуваше стрелба.
3. Само ед. В спорта – удар, насочен към определена цел – врата, кош. Стрелба към вратата.
4. Наименование на няколко вида спорт, при който целта е да се съберат максимален брой точки, като се стреля с лък, с пистолет, с пушка по мишена. Стрелба с малокалибрена пушка.
1. Само ед. Стреляне.
2. Звук, по който се разбира, че се стреля с огнестрелно оръжие. Зад хълма се чуваше стрелба.
3. Само ед. В спорта – удар, насочен към определена цел – врата, кош. Стрелба към вратата.
4. Наименование на няколко вида спорт, при който целта е да се съберат максимален брой точки, като се стреля с лък, с пистолет, с пушка по мишена. Стрелба с малокалибрена пушка.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- стрелбъ
- стрилба
- стрилбъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | стрел-ба | |
|---|---|---|
| членувано | стрел-ба-та | |
| мн.ч. | стрел-би | |
| членувано | стрел-би-те | |
| звателна форма | — | |