гърмеж

Речник на българския език

гърмѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. гърмѐжи, (два) гърмѐжа, м.
1. Силен шум при изстрел или експлозия. Гърмежите продължиха цяла нощ.
2. Само ед. Силен шум; грохот, трясък.

Грешни изписвания (2)

  • гармеш
  • гърмеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гър-меж
непълен член гър-ме-жа
пълен член гър-ме-жът
мн.ч. гър-ме-жи
членувано гър-ме-жи-те
бройна форма гър-ме-жа
звателна форма