мълния

Речник на българския език

мъ̀лния — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. мъ̀лнии, ж. Мигновено освобождаване на натрупаното във въздуха атмосферно електричество, проявяващо се в ярка зигзагообразна линия върху небосвода и силен гръм. Кълбовидна мълния.
• Мятам мълнии. — Гледам свирепо, гневно.

Синоними

Грешни изписвания (5)

  • мълнеа
  • мълнеъ
  • мълнея
  • мълниа
  • мълниъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъл-ния
членувано мъл-ни-я-та
мн.ч. мъл-нии
членувано мъл-ни-и-те
звателна форма —

Връзки