искра

Речник на българския език

1. искра̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

и ѝскра, мн. искрѝ и ѝскри, ж.
1. Най-малката светеща частица, отделена от огън или от горещ предмет. От огъня изхвърчат искри. От горящото дърво се посипаха искри.
2. Малки блестящи от светлина частици; отблясъци. В снега заблестяха безброй искри. В очите ѝ заблестяха искри.
3. Прен. Най-малка, но значителна частица от нещо. Искра надежда.
същ. умал. искрѝца, мн. искрѝци, ж.
Искри ми излязоха от очите.Разг. Изпитвам силна болка или силно усещане.

Грешни изписвания (3)

  • ескра
  • ескръ
  • искръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ис-к-ра
членувано ис-к-ра-та
мн.ч. ис-к-ри
членувано ис-к-ри-те
звателна форма

2. Искра̀ географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Искръ