искрите

Речник на българския език

1. искрите — мн. ч. членувано

искрите е производна форма на искра (мн. ч. членувано).

2. искрите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

искрите е производна форма на искря (сег. вр., 2 л., мн. ч.).