1.
светѝло
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. светила, ср.
1. Източник на светлина. Небесно светило. Дневно светило. Единственото светило е било кандилото. В стаята има много светила.
2. Прен. Знаменитост, обикн. в науката, в медицината и др. Той е светилото на сърдечната хирургия. Светилата на лингвистиката.
1. Източник на светлина. Небесно светило. Дневно светило. Единственото светило е било кандилото. В стаята има много светила.
2. Прен. Знаменитост, обикн. в науката, в медицината и др. Той е светилото на сърдечната хирургия. Светилата на лингвистиката.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- светилу
- свитило
- свитилу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | све-ти-ло | |
|---|---|---|
| членувано | све-ти-ло-то | |
| мн.ч. | све-ти-ла | |
| членувано | све-ти-ла-та |
2. светило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
светило е производна форма на светя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. светило — мин. деят. св. прич. ср. р.
светило е производна форма на светя (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. светило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
светило е производна форма на светя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
5. светило — мин. деят. св. прич. ср. р.
светило е производна форма на светя (мин. деят. св. прич. ср. р.).
6. светило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
светило е производна форма на светя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
7. светило — мин. деят. св. прич. ср. р.
светило е производна форма на светя (мин. деят. св. прич. ср. р.).