светилото

Речник на българския език

1. светилото — ед. ч. членувано

светилото е производна форма на светило (ед. ч. членувано).

2. светилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

светилото е производна форма на светя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

3. светилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

светилото е производна форма на светя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

4. светилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

светилото е производна форма на светя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).