кънтеж

Речник на българския език

кънтѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • кантеш
  • кънтеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кън-теж
непълен член кън-те-жа
пълен член кън-те-жът
мн.ч. кън-те-жи
членувано кън-те-жи-те
бройна форма кън-те-жа
звателна форма