ѐхо
—
съществително име, среден род
(тип 301)
Значение
ср., само ед.
1. Отражение и повторение на звук. Чуй какво ехо се получава тук.
2. Прен. Отражение, отзвук, отглас от събитие. Ехото от победите им не стихваше.
3. Като междум. Вик в планината за изразяване на бодрост, въодушевление.
4. Като част. Разг. За привличане на вниманието вместо обръщение или при обръщение. – Ехо, не чуваш ли?
1. Отражение и повторение на звук. Чуй какво ехо се получава тук.
2. Прен. Отражение, отзвук, отглас от събитие. Ехото от победите им не стихваше.
3. Като междум. Вик в планината за изразяване на бодрост, въодушевление.
4. Като част. Разг. За привличане на вниманието вместо обръщение или при обръщение. – Ехо, не чуваш ли?
Синоними
Грешни изписвания (1)
- еху