о̀тглас
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Отговор на повикване; отзив.
2. Отражение на звук, ехо.
3. Спец. В граматиката — промяна на коренната гласна при образуване на думи.
4. Прен. Поява на други събития или изказвания по повод на нещо; отзвук. Концертът имаше широк отглас в печата.
1. Отговор на повикване; отзив.
2. Отражение на звук, ехо.
3. Спец. В граматиката — промяна на коренната гласна при образуване на думи.
4. Прен. Поява на други събития или изказвания по повод на нещо; отзвук. Концертът имаше широк отглас в печата.
Грешни изписвания (1)
- отглъс
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | от-г-лас | |
|---|---|---|
| непълен член | от-г-ла-са | |
| пълен член | от-г-ла-сът | |
| мн.ч. | от-г-ла-си | |
| членувано | от-г-ла-си-те | |
| бройна форма | от-г-ла-са | |
| звателна форма | — | |