отзвук

Речник на българския език

о̀тзвук съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. о̀тзвуци, (два) о̀тзвука, м.
1. Отражение на звука, ехо.
2. Звук, който идва отдалече и почти заглъхва.
3. Отзив. Този политически акт имаше широк отзвук в печата.

Грешни изписвания (1)

  • отзвок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-з-вук
непълен член от-з-ву-ка
пълен член от-з-ву-кът
мн.ч. от-з-ву-ци
членувано от-з-ву-ци-те
бройна форма от-з-ву-ка
звателна форма