тътнеж

Речник на българския език

тътнѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мин. тътнѐжи, (два) тътнѐжа, м. Тътен; тътнене.

Грешни изписвания (2)

  • татнеш
  • тътнеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тът-неж
непълен член тът-не-жа
пълен член тът-не-жът
мн.ч. тът-не-жи
членувано тът-не-жи-те
бройна форма тът-не-жа
звателна форма