ехтеж

Речник на българския език

ехтѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ехтѐжи, (два) ехтѐжа, м. Ехтене.

Грешни изписвания (2)

  • ехтеш
  • ихтеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ех-теж
непълен член ех-те-жа
пълен член ех-те-жът
мн.ч. ех-те-жи
членувано ех-те-жи-те
бройна форма ех-те-жа
звателна форма