залп

Речник на българския език

залп съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

за̀лпът, за̀лпа, мн. за̀лпове, (два) за̀лпа, м. Изстрел от няколко оръдия едновременно, обикн. по команда. Дадоха залп за посрещането.
прил. за̀лпов, за̀лпова, за̀лпово, мн. за̀лпови.
Залп от ръкопляскания. — Бурни ръкопляскания (възгласи и под.), избухнали изведнъж.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. залп
непълен член зал-па
пълен член зал-път
мн.ч. зал-по-ве
членувано зал-по-ве-те
бройна форма зал-па
звателна форма